-
Липсва фундаменталният въпрос:
Ще има ли баланс на държавната, частната, кооперативната и гражданската/публична собственост. От това произтича:
- каква ще бъде ролята на държавата при привличане на инвестиции-наши и чужди, т.е. ще приеме ли тя ролята на момиче на околовръстното или ще бъде в ролята на предприемач. Второто ще е гарант за сериозността на търсената инвестиция.
- необходимостта от възстановяване на правната рамка на Публично частното партньорство, което в момента се свежда само до концесия. А новото развитие е РРРР –ПЧП насочено към човека, хората. А имахме един от най-добрите закони за ПЧП, но се отмени, защото е бил много прозрачен. ПЧП трябва да навлезе във всички сфери на обществено-икономическия живот, а не само за инфраструктура и логистика.
- да се даде възможност на гражданите на дадено населено място да изграждат публична собственост чрез собствени средства- облекчени облигационни заеми;
-
Липсва визия за производствено-икономическия модел на България с хоризонт 2050 г. Ще изгражда ли България българско производство или ще разчита на неустойчиви чужди инвестиции, които източват националния ресурс. При такъм модел може целенасочено да се привличат инвестиции местни и смесени (български+чужди), специалисти наши и чужди, да се оптимизира образованието в ЦПО (Центровете за професионално обучение), професионалните гимназии, ВУЗ. Не достатъчно „Създаване на дългосрочна инвестиционна стратегия с хоризонт 10-15 години за предвидимост и стабилност и Надпартиен консенсус по ключови икономически политики. Ще бъде поредната стратегия без реализация;
-
При управление на публичните разходи. Особено внимание върху инструмента „офсет“ при реализиране на „Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г. и инициативата SAFE на ЕС, за усвояване в България на перспективни технологии и производства;
- Въвеждане на инструменти за „скрито“ финансиране на проекти чрез нетъргуеми „ценни“ книжа. По този начин и фирми (МСП) със задължения към държавата да могат да участват в обществени поръчки. -
Стимулиране на Иновационна дейност да бъде приоритетно съобразено с производствено-икономическия модел. Паралелно да бъде възможно държавата да бъде партньор при защита, внедряването ,продажбата на значими иновативни решения. Създаването на иновации да бъде елемент на обучението в техническите ВУЗ.
-
Науката да изпълнява не само свой план, но и да решава задачи от държавата, произтичащи от производствено-икономическия модел със всички възможни форми на сътрудничество.
-
Пенсионерите да се разглеждат като ресурс, а не като бреме на държавата като се прилагат различни форми на ангажиране и респективно осигуряване на допълнителни приходи за тях.
-
Енергетиката да бъде постоянен приоритет и елемент на националната сигурност, като се предприемат мерки за възстановяване на държавното участие, диференцирано и децентрализирано енергопроизводство, съобразено с производствено-икономическия модел и териториалната му проекция. Професионално и икономическо ефективно отношение към „Зелената сделка“ и „Зелените и сини“ технологии с цел запазване на конкурентноспособността на българската икономика.
-
Да се възстанови хранителната сигурност за населението, чрез оптимизиране и въвеждане на национално съобразена селскостопанска политика с цел задоволяване с мин. 50% от потребностите на населението с българска продукция до 2030 година. Без конкретна цел мерките са пожелателни. По-строг контрол на внасяните селскостопански продукти и храни срещу използване на вещества, увреждащи здравето на населението с изграждането на специализирана лаборатория, която да може да използва най-съвременни технологии.
-
Индустриалните зони трябва да са съобразени с производствено икономическия модел, с енергийния, суровинния и човешкия ресурс. В противен случай е пожелание.
-
Чрез държавна и общинска политика да се помогне на туризма за съхраняване и ревитализиране на изоставени населени места.
-
Трамвайният транспорт в София да се издигне на второ, по-високо ниво, за да се увеличи пропусквателната способност на съществуващите трасета, улуци и булеварди и се оптимизира връзката с метрото.
-
Пощенските станции да се разширят като изнесени диагностични центрове, в т.ч. за спешна медикаментозна помощ за населени места без болници и поликлиники;
-
По-голямо внимание на читалищата за запазване на националния дух, култура и традиции.
-
Оптимизиране на външната политика за запазване на оптимална икономическа, финансова, политическа и военна независимост и национален суверенитет.
Извод: Всичко в програмата е правилно разписано, (с изключение на описаните по-горе констатации) но:
- е на ниво научна разработка;
- трудно разпознаваема и смилаема от дядо Петко, баба Кина и от по-голямата част от обществото;
- повече прилича на пожелание, отколкото на програма, понеже няма етапи, срокове, източници на финансиране, няма оценка на рисковете за нейното реализиране и мероприятия за тяхното ограничаване. Поради това тя ще бъде отлична основа за критика на опозицията към коалицията, ако тя поеме управлението на страната след изборите.
