Следващият приоритет е за трансформациите на органите и институциите от Интегрирания национален сектор за сигурност и отбрана /ИНССО/. Така трябва да се нарича Секторът за сигурност. В хода на актуализацията на нормативната уредба и разработването на нова такава, ще възникне необходимост от извършване на по-задълбочен анализ на функциите и задачите на органите и институциите от сектора с цел създаване на предвидените нови структури и разформироване на дублиращите се такива или на загубилите актуалност в условията на новата геостратегическа среда за сигурност. Подобна промяна е неизбежна. Изпълнението на тази изключително важна и същевременно сложна задача изисква да се организира и извършиСтратегически преглед на системата за национална сигурност, на нейната организация и управление и на функционирането на компонентите й в новата среда за сигурност. До сега, в годините на прехода, са извършвани два стратегически прегледа на отбраната и въоръжените сили, като неразделна част на СНС. Но преглед на системата като цяло не е извършван. Затова е нужна политическа воля да се организира и проведе такъв преглед в мандата на 43-тото Народно събрание.
В това направление, особено голямо значение има въпросът за законово регламентиране на функциите и задачите на Съвета по сигурност към Министерския съвет. Той трябва да се натовари с отговорности по изработването на решения по националните приоритети и с компетенции за обявяване на състояние на криза и управление на дейностите при кризисни ситуации. За да изпълни тези свои функции и задачи, Съветът за сигурност се нуждае от помощни органи, окомплектовани със съответен експертен състав. Такива могат да бъдат:
- Национален център по сигурността, в чийто състав в непрекъснат режим на работа, трябва да функционира ситуационен център като оперативен орган за мониторинг, анализ и информация. Ситуационният център координира дейностите със ситуационните центрове на органите на държавната и местната власт и играе ролята на национална оперативна формация за контакт с подобни центрове в ЕС, НАТО и други държави.
- Борд на разузнавателната общност, като координиращ орган на службите за разузнаване и сигурност за развитието на способностите и дейностите по добиване и споделяне на информация и противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност. Бордът не е институционализиран орган и няма ръководни и управленски функции по отношение на специалните служби.
По подобен начин трябва да се регламентира и провежда дейността на специализираните органи за сигурност на министерствата и ведомствата, а също и на бизнеса.
В рамките на законовите компетенции трябва да се обогати и разшири дейността на областните и общински съвети за сигурност. Те са специализираните държавни органи в областта и общината по въпросите на сигурността.
Функциите на институциите от Сектора за сигурност също се нуждаят от критичен анализ,на базата на който следва да се извършат съответните трансформации и по-нататъшното им развитие. В това отношение актуални са въпросите за преподчиняване на специални служби и специализирани органи по въпросите на сигурността, както и за реорганизация или закриване на дублиращи се структури, за които държавата заделя не малък финансов ресурс.
Преподчиняването на структури, трябва да се извърши на основата на оценка на тяхното място, роля, ефективност и ефикасност на дейността им. На този етап може да се мисли за преподчиняване на:
- Националната разузнавателна служба да излезе от подчинение на Президента на Републиката и да се преподчини на Министерския съвет, като се девоенизира и реорганизира в Държавна агенция „Разузнаване”;
- Структурите за борба с организираната престъпност и корупцията да излязат от състава на ДАНС и преминат към МВР;
- Специализираната дирекция „Технически операции” да се закрие или да излезе от състава на ДАНС и премине към ДАТО;
- Дейностите по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации от МВР да преминат към правителството като се създаде Държавна агенция „Гражданска защита”;
- Дирекция „Български документи за самоличност” и Дирекция „Национална система 112” да излязат от състава на МВР и преминат към структури на изпълнителната власт.
Може и да се дискутира прекратяване на съществуването на някои структури, като техните актуални функции, ако има такива, се поемат от други органи. Тук по-конкретно става дума за БОРКОР, Държавната комисия за защита на класифицираната информация, Комисията по досиетата и Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
С оглед повишаване на ефективността на управление на СНС е целесъобразно да се дискутира и въпросът за формиране на нови специализирани органи. Например може да се създаде нова агенция – условно да се нарече Държавна агенция „Правителствени връзки”, която да обедини съществуващите структури в областта на комуникационно-информационни системи и мрежи с тези, създадени за осигуряване на тяхната защита и сигурност.
Друг приоритет е доизграждането, развитието и ефективното функциониране на подсистемите и елементите на СНС. Системите в Интегрирания сектор за сигурност и отбрана се създават, за да противодействат самостоятелно или във взаимодействие с други системи на определени предизвикателства, рискове и заплахи за сигурността. Те също така могат да осигуряват функционирането на Националната система в управленско, комуникационно-информационно и ресурсно отношение.
Поради това, че функциониращата към момента СНС не е подредена в съответствие с изискванията на системната методология, има десетки образувания, назовавани системи към нея, без да отговарят на системните изисквания и без да са подредени в съответните нива на йерархичната схема.
Затова първата задача на трансформацията в тази област е да се подреди СНС, като се извърши класификация на подсистемите и те се наредят в йерархична схема, съобразно изискванията за системна интеграция. Това трябва да стане със Закон за националната сигурност и с подзаконови актове, които ще се разработят и приемат в изпълнение на закона.
12 януари 2015 г.
