Книгата, която държиш в ръце, драги читателю, представлява сборник от вече казани и чути думи. Човек обикновено решава да издаде такава книга, когато иска да събере разпиляното, да подреди разбърканото и да запази спомен за думи, които без такава книга ще отлетят без следа в миналото. И тъй като аз познавам почти всички публикувани тук материали от момента, в който са озвучени в публичното пространство, защото се интересувам от България, от активността на НД „Русофили“ и от позициите на неговия председател, не очаквах изненада.
Изненадата обаче се случи. Оказа се, че отделните позиции очертават път – ясен, логичен, но грапав и осеян с много лични рискове. За този път искам да кажа няколко думи.
Известна е днешната геополитическа ориентация на България. Главното в нея е раболепното подчиняване на т. нар. евроатлантизъм и произтичащото от него враждебно отношение към Русия. Книгата на Малинов е аргументирано и смело противопоставяне на тази ориентация.
За Малинов евроатлантическата обвързаност на България е опасна за нейното бъдеще. Тази обвързаност може да превърне България в прифронтова държава. И в този контекст авторът на книгата поставя много остро въпроса за мира.
Проблемът за мира се третира в не един от материалите на Малинов (Виж например „Мирът изисква от нас борба“, „Нашите деди са имали червени линии. А ние?“). Авторът поставя въпроса за мира с тревога, която няма да срещнете в българската публицистика и в българските политически разговори. От тази гледна точка Николай Малинов е твърде самотен. Мирът за него е най-важният въпрос на днешната цивилизация. Ако той не бъде решен, решението на никакви други проблеми няма значение. Отношението към мира и войната за България според Малинов е ключово за нейната съдба.
Основното в книгата „Пътят продължава“ са позициите, третиращи българо-руските отношения.
Малко са обществениците в България, които на висок глас и безкомпромисно отстояват своето положително отношение към Русия. Малинов е един от тях. Той не се притеснява да пропагандира своето разбиране, че отношението на Европа днес към Русия е извън нормите на разума. Той не се колебае да обяви санкциите срещу Русия за политическа патология! (Виж интервюто „Днес в поведението на Европа рационалното отсъства“)
Като историк Малинов е особено чувствителен към твърде модерните и добре спонсорирани опити да бъде изопачена историята на българо-руските взаимоотношения. През последните 30 години една от основните задачи на тази част от българската интелигенция, която се постави в услуга на евроатлантическата агресивност, беше да омаловажи приноса на Русия за освобождението на България от турско робство и за изграждането на третата българска държава. Нещо повече, тези опити отидоха твърде далеч – те тръгнаха да обработват българското обществено съзнание с тезата, че България е била жертва на руския имперски интерес. Малинов е един от историците в България, които издигат глас срещу тези исторически фалшификации. (Вж „Ако не беше Русия, днес щяхме да сме турски вилает“).
Българо-руските взаимоотношения за Малинов не са суха политика или просто икономика. Те са еманация на чувства, изграждани за хилядолетие. Те не могат да бъдат осмислени, ако не се разбере мястото, което заема Русия в сърцето на всеки българин; както и мястото, което заема България в сърцето на всеки руснак. И не са случайни думите на Малинов, заявени директно на Путин, след като руският президент му връчва ордена „Дружба“: „Според мен на българския и на руския народ ще им е все едно след 200 години колко е цената на газа. И затова нашият акцент е работата в областта на науката, културата, духовните връзки“ (Вж „Путин: „Работете само през доброто и единствено в интерес на България“.)
Интересно е да се отбележи как тези ясни русофилски позиции и силно критично отношение към евроатлантизма се отразява на партийното битие на Малинов. До преди няколко години той имаше доста енергична партийна кариера – член на тясното ръководство на Българската социалистическа партия – Изпълнителното бюро, зам. председател на Софийската организация на БСП, два пъти депутат от тази партия, издател на нейните ежедневник и научно списание. Кариера, която в един момент приключи с напускането от Малинов на БСП. А тя приключи, защото ценностите, мирогледът на Малинов влязоха в челен сблъсък с доминиращи в момента геополитически нагласи на неговата партия. И тук ще е справедливо да кажа няколко думи за това как Малинов се отнася по принцип към партийното членство.
Партията за Малинов не е просто платформа за обществена активност, не е просто средство за постигане и упражняване на власт. Тя е главно рубеж, от който се защитават и исторически, и геополитически, и морални ценности. Политическата си и обществената си дейност Малинов възприема като поле, на което той трябва да реализира своя дълг пред род, родина, азбука, вяра и пред личностите, носители на тези ценности. И когато възниква конфликт между вътрешните убеждения и партийната принадлежност, Малинов не прави компромис, той остава верен на ценностите си.
Русофилската дейност на Николай Малинов и съответно пламенните му обществени позиции в подкрепа на едни градивни българо-руски взаимоотношения са в основата не само на партиен сблъсък в биографията на автора на тази книга. Те са в основата и на сериозен сблъсък на Малинов с държавата България такава, каквато функционира тя в момента. За него авторът разказва в третата част на книгата.
Историята, разказана в тази трета част, не може да се сравни с нищо, което през последните десетилетия е излизало в публичното пространство на България. Тази част е разказ за това как българската прокуратура, очевидно изпълняваща политическа, а може би и външна, поръчка, предявява на Малинов обвинение в шпионаж в полза на две руски неправителствени организации. Обвинение в шпионаж в полза на чужда организация в България не е повдигано от 1978 г. Зад липсата на каквито и да е било доказателства за шпионска дейност с просто око се вижда наказателна операция на българската прокуратура срещу политическите възгледи на Малинов. Основното в тях, според разбиранията на българското обвинение, е желанието на Малинов да работи за промяна на външната политика на страната. А самият факт, че по този казус взимат отношение и самият президент на САЩ Тръмп и самият държавен секретар на САЩ Помпео, говори за авторитета и влиянието на организацията, която оглавява Николай Малинов – Национално движение „Русофили“.
Тази сага за Малинов не е приключила. Обвинението, огласено от прокуратурата, го заплашва с лишаване от свобода от 5 до 15 години. Дори само този факт показва колко е опасен русофилския път на Николай Малинов.
Книгата „Пътят продължава“ потвърждава една стародавна истина, че силата на човека се определя не от длъжността, която заема в обществената стълбица, а от това доколко успява да превръща мястото, което заема в нея във възможност за пълноценна реализация на своя интелектуален, морален и професионален потенциал.
Новата книга „Пътят продължава“ на Николай Малинов може да се възприема и като интелектуална гаранция, че нищо не е в състояние да разколебае братските чувства на двата народа един към друг. Самият той казва, в края на тази книга и в завършека на своето слово на 4-ти ноември 2019г., в Кремъл „в Русия и в България винаги ще има хора, които ще положат душата си „за други своя“. Зад тази гаранция стои огромна армия от стотици хиляди патриоти и верни радетели на братската ни дружба от векове за векове.
