Господин министър,
Обръщам се към Вас за да изразя дълбокото си разочарование от решението Ви да забраните представянето на новата ми книга „Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът“ в Централния военен клуб, за което имах надлежно разрешение.
За това Ви решение, което за мен не е нищо друго освен груба репресия, научих на 30 април от социалните медии. Мисля, че военната етика и колегиалността изискват тази информация да стигне до мен по друг начин. Нормалният път на взаимоотношения между колеги – генерали, служили заедно дълги години в Министерството на отбраната, е добре известен. Оказва се обаче, че сатирата на бележития български поет Христо Смирненски „Приказка за стълбата“ е жива, сякаш е писана вчера, а не преди 100 години.
Никак не ме учудва, че репресията спрямо мен е по предложение на Атлантическия съвет на България. Прочетох тяхното Писмо и разбрах, че представянето на моята книгата в ЦВК е „руска хибридна акция“ срещу демократична България. Тази клевета граничи с обвинение в национално предателство, което ме принуждава да се обърна към съда за да защитя честта на генералския пагон и личното си достойнство.
Звучи ми странно и неубедително информацията, разпространена от Министерството на отбраната, във връзка с Писмото на родните атлантици, че забраната да не се предоставят военните клубове на външни ползватели, за времето на предизборната кампания, се отнася и за мен. Недоумявам как може да причислите към категорията външни ползватели един български генерал прослужил във Въоръжените сили 40 години плюс още пет като гражданско лице на длъжността заместник началник на Служба „Военно разузнаване“, без той да има каквато и да е връзка с предстоящите избори. Аз не присъствам в никакви листи и предизборни щабове на политически партии и коалиции. Моята партия е България.
Интересно ми е дали сте забравили, че когато ние с Вас служихме в Българската народна армия, сегашните военни клубове се наричаха домове на народната армия. За мен те и сега по статут трябва да са домове на всички, които са посветили живота си на армията и на отбраната на страната. Вие обаче си позволихте да ме прогоните от моя дом и ме поставихте в унизително положение, в последния момент, да ходя от врата на врата да моля за зала, за да не подведа вече поканените на събитието мои читатели. Срамна работа. Имам много точна дума за това ви действие, но ще я спестя в името на добрия тон.
Ще си позволя да ви помоля, господин министър, да ми посочите освен мен, поне още един български генерал, който в наше време, да е написал седем книги свързани с армията, отбраната на страната и националната сигурност. Не можете да го направите, защото няма такъв. И това не са биографични книги или спомени за военната служба и армията. Моите книги са научно-теоретически разработки на актуални проблеми, в които визионерството е определяща тяхна черта. Предпоследната ми книга „Войната в Украйна: България над всичко“, беше определена от авторитетни учени и дипломати като учебник и настолна книга за политици. Само аз и семейството ми обаче знаем какъв къртовски труд и колко безсънни нощи ми коства усилието да бъда полезен с анализи, студии и разработки на своята армия, народ и Родина. Съвсем друг е въпросът доколко държавните институции се ползват от експертизата на запасното войнство.
Сигурно не знаете колега Запрянов, че моите книги не се продават в търговската мрежа. Аз ги предоставям на библиотеки и ги подарявам на колеги и хората с активна гражданска позиция. Не преследвам комерсиални цели, нямам спонсори, не правя реклами и не ползвам печатната база на Министерството на отбраната в Троян. Всичко правя сам и си плащам издаването на книгите със собствени средства. Затова съм независим и поднасям на читателите моята неподправена истина, без да се съобразявам с официалната позиция и с когото и да било, включително и с чужди посолства.
Бих подминал с махане на ръка манипулациите на Атлантическия съвет по адрес на моята нова книга „Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът“, ако обвиненията към мен не бяха толкова тежки и несправедливи и ако по такъв циничен начин не уронват моята офицерска чест и достойнство на човек в залеза на своя живот. Впрочем, точно по тази проблематика, през 2020 г., издадох книгата „За честта на пагона“. Съветвам Ви да я прочетете, колега Запрянов. Убеден съм, че в тези 300 страници ще научите много полезни неща за ръководната и управленческата Ви дейност.
Не мога да допусна, че вие господин министър, сте повярвали на твърденията на вашите приятели - атлантици, че представянето на моята книга в ЦВК е нещо много опасно, защото разрушава международния имидж на България и вреди на отбранителната ни политика. Мисля, че е тъкмо обратното. Книги като моята показват, че в България има и достойни хора, които не раболепничат пред силните на деня, а отстояват и защитават българските национални интереси. В моите книги съм писал много подробно за развитие на националната отбранителна политика и за поддържането й в състояние на адекватност на бързо променящата се глобална и регионална среда за сигурност. Не виждам какво опасно има в това да пледираш за мир, да искаш да спре братоубийството, да замлъкнат оръжията и да се даде път на дипломацията. Нима е опасно да се противопоставяш на милитаризирането на Черноморския регион, на превръщането на България в мишена на противниковите удари по военни бази и струпаните оръжия и войски на наша територия, както и на това да станем зона на евентуални бойни действия срещу Русия, което в прав текст потвърди и президентът Байдън. Аз не искам това което наблюдаваме в Украйна, да се случи и в моята Родина. Искам моите деца, внуци и правнуци да живеят в свободна, суверенна и просперираща България.
Не току що споменатото, а друго е опасното за българския народ. И то е въвличането на България в чужда война. Опасно е с голи ръце да се изправиш срещу руската „мечка“, която е водеща ядрена сила. Опасно за сигурността и териториалната цялост на България, е с бензин да се гаси пожар. А с предоставянето на въоръжение и бойна техника на Украйна, Вие властимащи, правите точно това, без да се съобразявате с мнението на суверена. Ето Ви един факт, който няма как да оспорите. В годишния доклад на НАТО за 2023 г. се посочва, че 34% от българите са „силно против“, а 16 % са „донякъде против“, или общо 50% от българския народ не одобрява предоставянето на военна помощ на Украйна. Аз съм един от тези 50% и в книгата си изразявам и защитавам тази позиция. Член 39 от Конституцията на Република България ми гарантира правото на собствено мнение и на неговото разпространение чрез писменото или устното слово.
Аз твърдя, че Русия не е заплаха за България. За мен да заплашваш българския народ с Русия, е все едно да плашиш мечка с мед. Убеден съм, че ако има заплаха за въвличане на България във война с Русия, то тя произтича от членството ни в Северноатлантическия съюз, който се превърна в инструмент на САЩ за запазване на световното му господство. Такава е моята истина и аз я прокарвам и защитавам в книгата с официални документи, с конкретни данни и изявления на десетки европейски лидери за неизбежността на Третата световна война. Когато фактите говорят и боговете трябва да замълчат.
Смехотворни са писанията на правоверните атлантици, че на представянето на книгата ми ще присъстват представители на руското посолство, че ще се четат техни поздравителни адреси и след това руските медии ще подхванат хибридната си атака срещу България в интерес на проруските политически партии. Само ще припомня, че на 29 юни миналата година, аз представих книгата „Войната в Украйна: България над всичко“ и нито едно от посочените опасения на Атлантическия съвет не се случи. За сведение, на предстоящото официално представяне на новата ми книга, не съм поканил представители на никое чуждо посолство. Не каня депутати, министри и партийни функционери. Книгата ще бъде представена само пред колеги, приятели, учени от академичната общност и единомишленици от неправителствени организации.
Специално подчертавам, че в тази моя книга войната в Украйна не е основната тема. Това е книга преди всичко за България. Страдам за хала на днешна България. За мен тя е в позицията на човек болен от рак в напреднала фаза, когато метастазите са плъзнали по цялото тяло, поразили са основните системи и са блокирали жизнени функции на човешкия организъм. България е в състояние на будна кома. Не знам дали е възможно и как може да се излезе от критичната ситуация в която сме изпаднали като държава. По тази причина заглавието на книгата е „България на кръстопът“. Развита е тезата, че спасението на давещите е в ръцете на самите давещи се. Ако някои може да направи нещо и да посочи верния път, това е суверена и българското гражданско общество. Затова апелирам да се сложи край на противопоставянето и конфронтацията в българското общество, за единение на нацията около обединяваща българските граждани идея, за ново възраждане и национално спасение на гаснещата като свещ България.
Господин министър,
Казах най-важното, което разбунтува моята съвест, след като прочетох Писмото на Атлантическия съвет на България. Споделих Ви моето разочарование от вашето отношение към моята творческа дейност.
Позволявам си в заключение да Ви посъветвам да браните офицерската чест като зениците на очите си. Не вървете по пътя на един ваш предшественик, също грамотен генерал, който се беше взел прекалено на сериозно, поради което остава в новата история на армията с прозвището „Ньойски“. След репресията срещу мен ми се обадиха много колеги за подкрепа и съчувствие и чух, че вече се оформя подобно по смисъл прозвище и за вашето министерстване.
Пазете се да не станете чужд сред своите колеги от Въоръжените сили. Препоръчвам Ви да потърсите и прочетете притчата „Няма да е все така“.
Помнете и никога не забравяйте, че България е над всичко!
Генерал – майор о.з. д-р Стоимен Стоименов
Велики петък 2024 г.
